16. И счупи зъбите ми с кремене, покри ме с пепел.
17. Отблъснал си още душата ми от мир;
18. И рекох: Погина силата ми и надеждата ми от Господа.
19. Помни скърбта ми и бедствието ми, пелина и яда.
20. Душата ми помни това непрестанно, и се е смирила в мене.
21. Това си напомням в сърдцето си, за то имам надежда.
22. Милост Господня е че не се довършихме, понеже не оскъдяха щедротите му:
23. Подновяват се всяка заран: голяма е твоята вярност.
24. Господ е дял мой, рече душата ми; за то ще се надея на него.
25. Благ е Господ на онези които го чакат, на душата която го търси.
26. Добро е да се надее някой, и тихо да очаква спасението Господне.
27. Добро е человеку да носи хомот в младостта си.
28. Седи наедине и мълчи, защото се е турил товар върх него.
29. Туря устата си в пръстта, негли има надежда.
30. Дава ланитате си на оногоз който го бие: сит е от укор.
31. Защото Господ не отхвърля въ век;
32. Но ако и да оскърби, то пак и ще помилва според множеството на милостта си;
33. Защото не оскърбява от сърдцето си, нито угнетява человеческите синове.
34. Да тъпче някой под нозете си всичките узници на земята,