15. Господ постла всичките ми силни всред мене: Свика събор за да съкруши юношите ми: Господ стъпка в жлеб девицата, дъщерята Юдина.
16. За то аз плача: окото ми, окото ми излива вода; Защото се отдалечи от мене утешителят който би оживил душата ми: Синовете ми погинаха, защото се преукрепи врагът.
17. Сион простира ръцете си, нема кой да го утеши: Господ заповяда за Якова: враговете му го окружиха: Ерусалим стана между тях като нечиста жена.
18. Праведен е Господ, защото отстъпих от словото му: Слушайте, моля, всички люде, и вижте страданията ми: Девиците ми и юношите ми отидоха в плен.
19. Повикнах моите рачители, но те ме излъгаха: Свещениците ми и старейшините ми издъхнаха в града Когато търсеха храна за себе си за да се повърне животът им.
20. Виж, Господи, защото съм в утеснение: чревата ми се смущават, Сърцето ми се превръща в мене, защото зле се възпротивих на тебе: Извън обезчади нож, у дома смърт.
21. чуха че въздишам, няма кой да ме утеши: Всичките ми неприятели чуха за злощастието ми, зарадваха се че си направил ти това: Ще донесеш деня който си назначил, и те ще станат като мене.
22. Да дойде пред тебе всичката им злина; И направи им както направи на мене заради всичките им съгрешения; Защото много са въздишанията ми, и сърдцето ми чезне.