12. Не марите ли, всички вие които заминвате по пътя? Погледнате и вижте да ли има страдание като моето страдание което ми стана, С което ме оскърби Господ в деня на яростния си гняв.
13. Проводи от горе огън в костите ми и ги облада: Простря примка на нозете ми: Върна ме назад: направи ме опустошена, да боледувам вес ден.
14. Ръката му стегна хомота на нечестията ми: Те се сплетоха, възлязоха на врата ми: разруши силата ми: Господ ме предаде в ръце от които не мога да стана.
15. Господ постла всичките ми силни всред мене: Свика събор за да съкруши юношите ми: Господ стъпка в жлеб девицата, дъщерята Юдина.
16. За то аз плача: окото ми, окото ми излива вода; Защото се отдалечи от мене утешителят който би оживил душата ми: Синовете ми погинаха, защото се преукрепи врагът.
17. Сион простира ръцете си, нема кой да го утеши: Господ заповяда за Якова: враговете му го окружиха: Ерусалим стана между тях като нечиста жена.
18. Праведен е Господ, защото отстъпих от словото му: Слушайте, моля, всички люде, и вижте страданията ми: Девиците ми и юношите ми отидоха в плен.
19. Повикнах моите рачители, но те ме излъгаха: Свещениците ми и старейшините ми издъхнаха в града Когато търсеха храна за себе си за да се повърне животът им.
20. Виж, Господи, защото съм в утеснение: чревата ми се смущават, Сърцето ми се превръща в мене, защото зле се възпротивих на тебе: Извън обезчади нож, у дома смърт.