1. Колко са красни стъпките ти с чехлите, дъщи княжеска! Извитието на бедрата ти е подобно на огърлия, Дело на ръце художнически.
2. Пъпът ти е чаша обла, неоскудна от подправено вино, - Коремът ти житен копен ограден с кринове,
3. Двата ти съсца като две сърнета близнета, -
4. Вратът ти като слонов стълп,- Очите ти като водоемите в Есевон Към вратата Бат-рабим,- Носът ти като спълпът на Ливан Който гледа към Дамаск,-
5. Главата ти върху тебе като Кармил, И косите на главата ти като багреница: Царят е вързан в плетениците ти.
6. Колко си хубава и колки приятна, О възлюблена, в нежностите си!
7. Този твой раст прилича на финик, И съсците ти на гроздове.
8. Рекох: Ще възляза на финика, ще хвана ветвите му; И, ето, съсците ти ще бъдат като граздове на лоза, И уханието на носа ти като ябълки,