1. Когато Ефрем с трепет говореше, Той се възвиси в Израил; А когато съгреши заради Ваала, Тогаз умря.
2. А сега следват да съгрешават, И си направаха леяни от среброто си, Идоли според проумяването си, Всички тези дело на художници: Те сами говорят заради тях: человеците които жъртвуват нека целуват телците.
3. За то ще са като утренния облак, И като роса в зори която прехожда, Като прах от плява отвеян с вихрушка от гумно, И като дим из комин.
4. Но аз съм Господ Бог твой от Египетската земя; И другиго Бога освен мен няма да познаеш, Защото няма друг спасител освен мене.
5. Аз съм те гледал в пустинята, В една безводна земя.
6. Според пашата си, така се наситиха: Наситиха се, и надигна се сърдцето им; За то ме забравиха.
7. И аз ще бъда за тях като лъв, Като рис на път ще ги пречаквам:
8. Ще ги срещна като мечка лишена от чадата си, И ще разкъсам булото на сърдцето им, И ги погълна там като лъв: Див звяр ще ги разкъса.
9. Ти си погубил себе си Израилю; Но помощта ти е в мене.
10. А сега де е царят ти? – Та да те спаси във всичките ти градове, - И съдиите ти за които си рекъл: Дай ми цар и началници?
11. Дадох ти цар в яростта си, И махнах го в гнева си.