14. Сетне заминах към портата на източника и към царския водоем; и нямаше място за да премине скотът който бе под мене.
15. И възлязох през ноща през потока; и като прегледах стената, завърнах се и влязох през портата на дола та се върнах.
16. А кметовете не знаеха де ходих и що сторих; нито бях явил още това нито на Юдеите, нито на свещениците, нито на благородните, нито на кметовете, нито на другите, които беха на работа.
17. И рекох им: Вие видите озлоблението в което сме, как Ерусалим е опустошен, и портите му са изгорени с огън: елате и да съградим стената на Ерусалим, за да не сме вече в поношение.
18. И известих им за ръката на Бога моего която беше блага над мене, още и за думите на царя, които ми рече. И те рекоха: Да станем и да съградим. Така укрепиха ръцете си към доброто.
19. Но когато чуха Санавалат Оронецът, и Товия рабът, Амонецът, и Гисам Аравянинът, присмяха ни се, и презряха ни, и думаха: Що е това нещо което правите? искате да се подигнете ли против царя?
20. А аз им отговорих и рекох им: Небесний Бог, той ще ни направи да успеем; за това ние рабите му ще станем и съградим. Вие обаче нямате дял, нито правда, нито помен в Ерусалим.