1. И в месец Нисан, в двадесетото лето на цар Артаксеркса, имаше вино пред него; и взех виното та дадох на царя. И аз никога не бях бил дряхъл пред него,
2. За това царят ми рече: Защо е лицето ти дряхло, а ти не си болен? това не е освен сърдечна скръб. Тогаз се уплаших твърде много.
3. И рекох на царя: Да живее царят въ век! как да не е лицето ми дряхло когато градът, мястото на гробищата на отците ми, е запустен, и портите му изгорени с огън.
4. Тогаз ми рече царят: За какво правиш ти прошение? И помолих се на Бога небеснаго.
5. И рекох на царя: Ако е угодно на царя, и ако рабът ти е намерил благодат пред тебе, да ме проводиш в Юдея, в града на гробищата на отците ми, за да го съградя.
6. И рече ми царят (като седеше при него царицата): Колко ще се продължи ходенето ти? и кога ще се върнеш? И угодно биде пред царя, та ме проводи; и дадох му срок.
7. И рекох на царя: Ако е угодно на царя, да ми се дадат послания към областниците оттатък реката за да ме изпроводят доде отида в Юдея.
8. и послание за Асафа, стража на царското бранище, за да ми даде дърва да направя вратата на твърделя на храма, и градската стена, и дома в който ще вляза. И подари ми царят всичко, според благата ръка на Бога моего над мене.
9. Дойдох прочее при областниците отсам реката та им дадох царските послания. А царят бе проводил началници на сила и конници с мене.
10. А когато Санавалат Оронецът и Товия рабът, Амонецът, чуха, оскърбиха се твърде че дошел человек да иска доброто на Израилевите синове.
11. И дойдох в Ерусалим, и стоех там три дни.
12. И станах през нощта, аз и малцина някои с мене; и не явих никому що беше турил Бог мой в сърдцето ми да направя за Ерусалим; и друг скот нямаше с мене освен скота на който ездех.
13. И излязох през нощта презе портата на дола та дойдох срещу източника на смока и към портата на гноището та прегледах Ерусалимските стени, които бяха разорени, и портите им изгорени с огън.
14. Сетне заминах към портата на източника и към царския водоем; и нямаше място за да премине скотът който бе под мене.
15. И възлязох през ноща през потока; и като прегледах стената, завърнах се и влязох през портата на дола та се върнах.
16. А кметовете не знаеха де ходих и що сторих; нито бях явил още това нито на Юдеите, нито на свещениците, нито на благородните, нито на кметовете, нито на другите, които беха на работа.
17. И рекох им: Вие видите озлоблението в което сме, как Ерусалим е опустошен, и портите му са изгорени с огън: елате и да съградим стената на Ерусалим, за да не сме вече в поношение.
18. И известих им за ръката на Бога моего която беше блага над мене, още и за думите на царя, които ми рече. И те рекоха: Да станем и да съградим. Така укрепиха ръцете си към доброто.
19. Но когато чуха Санавалат Оронецът, и Товия рабът, Амонецът, и Гисам Аравянинът, присмяха ни се, и презряха ни, и думаха: Що е това нещо което правите? искате да се подигнете ли против царя?
20. А аз им отговорих и рекох им: Небесний Бог, той ще ни направи да успеем; за това ние рабите му ще станем и съградим. Вие обаче нямате дял, нито правда, нито помен в Ерусалим.