5. и да ги гори свещеникът на олтаря за жертва Господу: това е приношение за престъпление.
6. Всяко мъжко от свещеническия род да го яде: на свето място да се яде: то е пресвето.
7. Както е приношението за грях, така и приношението за престъпление: един закон да бъде за тях: то да бъде на свещеника който прави умилостивение чрез него.
8. А който свещеник приноси, нечие всесъжение, този свещеник да взема за себе си кожата на всесъжението което е принесъл.
9. И всяко хлебно приношение което е в нещо печено, и всичко което е сготвено в гърне или на сковрада, да бъде на свещеника който го приноси.
10. И всяко хлебно приношение с елей месено, или сухо, да бъде на всичките Ааронови синове, равен дял на всекиго.
11. И този е законът на примирителната жертва която ще се приноси Господу:
12. ако я приноси някой за благодарение, то заедно с благодарителната жертва да принесе безквасни пити месени с елей, и безквасни кори мазани с елей, и чисто брашно направено на пити месени с елей.
13. Наедно с благодарителната си примирителна жертва, освен питите да приноси за приноса си и квасен хляб.
14. И от приноса си от всяко по едно да приноси възвишаемо приношение Господу: това да бъде на свещеника който ръси с кръвта на примирителното приношение.
15. И месото на благодарителната му примирителна жертва да се яде в истия ден в който се принося: да не оставя от него до утрото.
16. Ако ли жертвата на приноса му е обричане, или самоволно приношение, то да се яде в истия ден в който принесе жертвата си; и ако остане нещо да се яде и на утринта.
17. По колкото от месото на жертвата остане до третия ден да се изгаря на огъня.
18. Ако ли се изяде нещо от месото на примирителната жертва в третия ден, то онзи който я приноси да не бъде приет, нито да му се вмени за жертва: скверна ще бъде; и онази душа която би яла от нея да понесе беззаконието си.