1. И този е законът на приношението за престъпление: то е пресвето:
2. на мястото дето колят всесъжението да закалят приношението за престъпление; и с кръвта му да се поръсва олтарят наоколо.
3. И от него да се приноси всичката му тлъстина: опашката, и тлъстината която покрива вътрешностите,
4. и двата бъбрека и тлъстината която е върх тях към чреслата, и булото на дроба което е заедно с бъбреците да се отнеме;
5. и да ги гори свещеникът на олтаря за жертва Господу: това е приношение за престъпление.
6. Всяко мъжко от свещеническия род да го яде: на свето място да се яде: то е пресвето.
7. Както е приношението за грях, така и приношението за престъпление: един закон да бъде за тях: то да бъде на свещеника който прави умилостивение чрез него.
8. А който свещеник приноси, нечие всесъжение, този свещеник да взема за себе си кожата на всесъжението което е принесъл.
9. И всяко хлебно приношение което е в нещо печено, и всичко което е сготвено в гърне или на сковрада, да бъде на свещеника който го приноси.
10. И всяко хлебно приношение с елей месено, или сухо, да бъде на всичките Ааронови синове, равен дял на всекиго.
11. И този е законът на примирителната жертва която ще се приноси Господу:
12. ако я приноси някой за благодарение, то заедно с благодарителната жертва да принесе безквасни пити месени с елей, и безквасни кори мазани с елей, и чисто брашно направено на пити месени с елей.
13. Наедно с благодарителната си примирителна жертва, освен питите да приноси за приноса си и квасен хляб.
14. И от приноса си от всяко по едно да приноси възвишаемо приношение Господу: това да бъде на свещеника който ръси с кръвта на примирителното приношение.
15. И месото на благодарителната му примирителна жертва да се яде в истия ден в който се принося: да не оставя от него до утрото.
16. Ако ли жертвата на приноса му е обричане, или самоволно приношение, то да се яде в истия ден в който принесе жертвата си; и ако остане нещо да се яде и на утринта.
17. По колкото от месото на жертвата остане до третия ден да се изгаря на огъня.
18. Ако ли се изяде нещо от месото на примирителната жертва в третия ден, то онзи който я приноси да не бъде приет, нито да му се вмени за жертва: скверна ще бъде; и онази душа която би яла от нея да понесе беззаконието си.
19. И месото до което би се прикоснало нечисто нещо да се не яде: на огън да се изгаря; а за месото, всеки който е чист да яде месо;
20. и онази душа която като има нечистота на себе си яде от месото на примирителната жертва Господня, тази душа да се изтреби от людете си.
21. И оназ душа която би се прикоснала до нечисто нещо, до человеческа нечистота, или до екот нечист, или до гад нечист, и яде от месото на примирителната жертва Господня, тая душа да се изтреби от людете си.
22. И говори Господ Моисею и рече:
23. Говори на Израилевите синове и речи: Да не ядете никаква тлъстина, нито от говедо нито от овца нито от коза.
24. Тлъстината на умряло, и тлъстината на разкъсано от звяр може да се употреби във всяка друга потреба; но никак да не ядете от нея.
25. Защото който яде тлъстина от добитък, от който се приноси жертва Господу, тая душа която би яла да се изтреби от людете си.
26. И ни в една от къщите си да не ядете никаква кръв от птица или от добитък.
27. Всяка душа която би яла каква да е кръв, тая душа да се изтреби от людете си.
28. И говори Господ Моисею и рече:
29. Говори на Израилевите синове и речи: Който приноси примирителна жертва Господу, да донесе приноса си Господу от примирителната си жертва.
30. Със своите си ръце да донесе Господните приношения: да донесе тлъстината с гръдите, щото гръдите да се движат за приношение движимо пред Господа.
31. И свещеникът да изгаря тлъстината на олтаря; а гръдите да бъдат на Аарона и синовете му.
32. И дясното бедро да давате на свещеника като възвишаемо приношение от примирителните си жертви.
33. Който от Аароновите синове принесе кръвта на примирителното приношение, и тлъстината, ще има дясното бедро за свой дял.
34. Защото аз взех от Израилевите синове, от примирителните им жертви, гръдите на движимото приношение и бедрото на възвишаемото, и дадох ги на Аарона свещеника и на синовете му, за вечно узаконение от Израилевите синове.
35. Това е делът на Аароновото помазване и на помазването на синовете му от приношенията Господни, в който ден ги представи за да свещенствуват Господу,
36. което заповяда Господ да им се дава от Израилевите синове в който ден ги помаза: това е вечно узаконение в родовете им.
37. Този е законът на всесъжението, на хлебното приношение, и на приношението за грях, и на приношението за престъпление, и на посвещенията, и на примирителната жертва,
38. който заповяда Господ Моисею на Синайската гора когато на Синайската пустиня заповяда на Израилевите синове да приносят Господу приносите си.