1. И рече Господ Моисею: Иди при Фараона и кажи му: Така говори Господ Бог Еврейски: Пусни людете ми за да ми послужат.
2. Защото, ако не рачиш да ги пуснеш, и ако ги държиш още,
3. ето, ръката Господня ще бъде на скотовете ти които са по полето, на конете, на ослите, на камилите, на говедата, и на овците; мор твърде тежък.
4. И ще направи Господ различие между Израилевите скотове и Египетските скотове; от всичките скотове на Израилевите синове не ще да умре нито един.
5. И определи Господ време и рече: Утре ще стори Господ това нещо на земята.
6. И направи Господ това нещо на утрешния ден, и измряха всичките Египетски скотове; а от скотовете на Израилевите синове не умря нито един.
7. И проводи Фараон да видят, и, ето, от Израилевите скотове не умрял нито един, и ожесточи се сърдцето Фараоново, и не пусна людете.
8. Тогаз рече Господ Моисею и Аарону: Напълнете шепите си с пепел от пещ, и нека го разпръсне Моисей към небето пред Фараона;
9. и ще стане прах по всичката Египетска земя; и ще стане на человеците и на скотовете възпаление което произвожда струпеи, по всичката Египетска земя.
10. И взеха пепела от пеща, и застанаха пред Фараона; и разпръсна го към небето Моисей, и стана възпаление което произвождаше струпеи на человеците и на скотовете.
11. И не могоха магесниците да стоят пред Моисея поради възпалението, защото възпалението беше върх магесниците и върх всичките Египтяни.
12. Но Господ ожесточи сърдцето на Фараона, и не ги послуша, както говори Господ Моисею.
13. И рече Господ Моисею: Стани утре рано та застани пред Фараона, и кажи му: Така говори Господ Бог Еврейски: Пусни людете ми за да ми послужат.
14. Защото този път аз проваждам всичките си язви на сърдцето ти, и на слугите ти, и на людете твои, за да познаеш че няма никой подобен мен в всичката земя.