глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31
  32. 32
  33. 33
  34. 34
  35. 35
  36. 36
  37. 37
  38. 38
  39. 39
  40. 40

Старият Завет

Новият Завет

Изход 9 Цариградски (BG1871)

1. И рече Господ Моисею: Иди при Фараона и кажи му: Така говори Господ Бог Еврейски: Пусни людете ми за да ми послужат.

2. Защото, ако не рачиш да ги пуснеш, и ако ги държиш още,

3. ето, ръката Господня ще бъде на скотовете ти които са по полето, на конете, на ослите, на камилите, на говедата, и на овците; мор твърде тежък.

4. И ще направи Господ различие между Израилевите скотове и Египетските скотове; от всичките скотове на Израилевите синове не ще да умре нито един.

5. И определи Господ време и рече: Утре ще стори Господ това нещо на земята.

6. И направи Господ това нещо на утрешния ден, и измряха всичките Египетски скотове; а от скотовете на Израилевите синове не умря нито един.

7. И проводи Фараон да видят, и, ето, от Израилевите скотове не умрял нито един, и ожесточи се сърдцето Фараоново, и не пусна людете.

8. Тогаз рече Господ Моисею и Аарону: Напълнете шепите си с пепел от пещ, и нека го разпръсне Моисей към небето пред Фараона;

9. и ще стане прах по всичката Египетска земя; и ще стане на человеците и на скотовете възпаление което произвожда струпеи, по всичката Египетска земя.

10. И взеха пепела от пеща, и застанаха пред Фараона; и разпръсна го към небето Моисей, и стана възпаление което произвождаше струпеи на человеците и на скотовете.

11. И не могоха магесниците да стоят пред Моисея поради възпалението, защото възпалението беше върх магесниците и върх всичките Египтяни.

12. Но Господ ожесточи сърдцето на Фараона, и не ги послуша, както говори Господ Моисею.

13. И рече Господ Моисею: Стани утре рано та застани пред Фараона, и кажи му: Така говори Господ Бог Еврейски: Пусни людете ми за да ми послужат.

14. Защото този път аз проваждам всичките си язви на сърдцето ти, и на слугите ти, и на людете твои, за да познаеш че няма никой подобен мен в всичката земя.

15. Понеже сега ще простра ръката си и ще поразя тебе и твоите люде с мор; и ще се изтребиш от земята.

16. И за това наистина те повдигнах, да покажа в тебе силата си, и да се възвести името ми по всичката земя.

17. Още ли противостоиш на людете ми за да ги не пуснеш?

18. Ето, утре около този час ще одъждя град много тежък, какъвто не е ставал никога в Египет откакто се е основал до днес.

19. И сега проводи да събереш скотовете си и всичко що имаш в полетата; защото всеки человек и животно което се намери в полетата, и не се доведе в къщи, градът ще падне на тях, и ще умрат,

20. Който от слугите Фараонови се убоя от словото Господне прибра бърже в къщи рабите си и скотовете си;

21. а който не даде внимание в словото Господне остави рабите си и скотовете си по полетата.

22. И рече Господ Моисею: Простри ръката си към небето, и ще бъде град по всичката Египетска земя, върх человеците, и върх скотовете, и върх всяка полска трева в Египетската земя.

23. И простря Моисей жезъла си към небето; и Господ проводи гръм и град, и течеше огън по земята; и Господ одъжди град по Египетската земя.

24. Така беше град, и огън размесен с града, град толко тежък щото не е бивал никога по всичката Египетска земя откак е станал там народ.

25. И порази градът, в всичката Египетска земя, всичко що имаше по полетата, от человек до скот; и всичката полска трева порази градът, и всичките полски дървя изпочупи.

26. Само в земята Гесен, дето бяха Израилевите синове, не стана град.

27. Тогаз Фараон проводи та повика Моисея и Аарона и рече им: Този път съгреших: Господ е праведен, а аз и людете мои нечестиви сме.

28. Помолете се Господу за да престанат, и да не стават Божий гръмове и град; и аз ще ви пусна, и не ще останете вече.

29. И рече му Моисей: Щом излеза из града ще простра ръцете си към Господа: гръмовете ще престанат, и градът не ще да бъде вече, за да познаеш че земята е Господня.

30. Но зная че ти и слугите твои още не ще да се убоите от лицето на Господа Бога.

31. И ленът и ечимикът изпобити бидоха, защото ечимикът беше на класове, и ленът вързуваше семе.

32. Но пшеницата и бялото жито не бидоха изпобити, защото бяха късни.

33. И излезе Моисей вън из града от при Фараона, и простря ръцете си към Господа; и гръмовете и градът престанаха, и дъжд не се изливаше вече по земята.

34. И като видя Фараон че престанаха дъждът и градът и гръмовете следва да греши, и ожесточи сърдцето си той и слугите му.

35. И ожесточи се Фараоновото сърце, и не пусна Израилевите синове, както говори Господ чрез Моисея.