Старият Завет

Новият Завет

Изход 22:7-18 Цариградски (BG1871)

7. Ако някой даде на ближния си пари или някакви съдове да ги пази, и се откраднат от къщата на человека, ако се намери крадецът, ще плати двойно.

8. Ако ли се не намери крадецът, тогаз стопанинът на къщата ще се заведе пред съдиите да се изпита дали е турил ръка върх притежанията на ближния си.

9. За всякакъв вид престъпление, - за вол, за осел, за овца, за дреха, за всяко загубено нещо за което би рекъл някой че е негово, - съдбата на двоицата ще дойде пред съдиите; и когото осъдят съдиите, той ще плати двойното на ближния си.

10. Ако някой даде на ближния си осел, или вол, или овца, или какъв-годе скот за да го пази, и умре, или охромее, или се откара без да види някой,

11. клетва Господня да бъде между двоицата, че не е турил ръка върх стоката на ближния си, и стопанинът му ще приеме това свидетелство, а другият да не плати.

12. Но ако се открадне от него, ще плати на стопанина му.

13. Ако бъде от звяр разкъсано, ще го донесе за свидетелство: за разкъсаното няма да плати.

14. И ако заеме някой от ближния си животно, и охромее или умре когато стопанинът му не е с него наедно, непременно ще плати.

15. Ако ли е стопанинът му наедно с него, няма да плати: ако е било наемнато с пари, ще отиде за наема си.

16. И ако някой прелъсти негодена девица и легне с нея, непременно ще й даде вено, и ще я вземе за жена.

17. Ако ли баща й не рачи да му я даде, ще плати сребро според веното на девиците.

18. Магесница жива да не оставиш.

Прочетете пълната глава Изход 22