21. И всяка сутрина събираха го кой колкото му трябваше за храна; и когато припечеше слънцето стопяваше се.
22. И в шестия ден събраха двойна храна, по два гомора за едного: дойдоха тогаз всичките началници на събранието и известиха на Мойсея.
23. А той им рече: Това е което рече Господ: утре е събота, свето упокоение Господу: опечете което имате да опечете, и сварете което имате да сварите; и колкото остане, турете го настрана за вас си за упазване до утре.
24. И увардиха го до утре както заповяда Мойсей; и не се усмърдя, нито се намери червей в него.
25. И рече Мойсей: Яжте го днес, защото днес е събота Господу: днес няма да намерите в полето.
26. Шест дни ще го събирате; но в седмия ден, в съботата, в нея няма да се намерва.
27. И някои от людете излязоха на седмия ден да съберат, но не намериха.
28. Тогаз рече Господ Мойсею: До кога ще се отричате да вардите моите заповеди и моите закони?
29. Вижте че Господ ви даде съботата, и за това в шестия ден ви дава хляб за два дена: седете всеки на мястото си: в седмия ден да не излиза никой от мястото си.
30. И отпочиваха си людете в седмия ден.
31. А домът Израилев нарече името му Манна; и то бе подобно на кориандровото семе, бяло, и вкусът му като на пита с мед.
32. И рече Мойсей: Това е което заповяда Господ: Напълнете от него един гомор за да се варди в родовете ви, да гледат хляба с който ви изхраних в пустинята като ви изведох от Египетската земя.
33. И рече Мойсей Аарону: Вземи една стомна и тури в нея един гомор пълен с манна, и положи я пред Господа за да се упазва в родовете ви.