глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31
  32. 32
  33. 33
  34. 34
  35. 35
  36. 36
  37. 37
  38. 38
  39. 39
  40. 40

Старият Завет

Новият Завет

Изход 16 Цариградски (BG1871)

1. И станаха от Елим, всичкото събрание на Израилевите синове, та дойдоха в пустинята Син, която е между Елим и Сина, в петнадесетия ден на втория месец откак излязоха из Египетската земя.

2. И всичкото събрание на Израилевите синове мъмреше на Мойсея и Аарона в пустинята.

3. И рекоха им Израилевите синове: по-добре да бихме умрели от ръката на Господа в Египетската земя, когато седяхме близу до котлите на месото, и когато ядяхме хляб до ситост! защото изведохте ни в тази пустиня за да изморите с глад всичкото това събрание.

4. Тогаз рече Господ Мойсею: Ето, ще ви одъждя хляб от небето; и ще излязват людете и всеки ден ще събират колкото е доволно за деня, за да ги опитам ще ходят ли в закона ми, или не.

5. А в шестия ден нека приготвят онова което ще внесат, и да е двойно отколкото събират всеки ден.

6. А Мойсей и Аарон рекоха на всичките Израилеви синове: Довечера ще познаете, че Господ ви е извел из Египетската земя.

7. И утре ще видите славата Господня, защото чу роптанията ви против Господа; понеже що сме ние, та да роптаете на нас?

8. И рече Мойсей: Ще видите, когато ви даде Господ довечера месо да ядете, и утре хляб до ситост, защото чу Господ роптанията ви които роптаете на него; защото що сме ние? роптанията ви не са против нас, но против Господа.

9. И рече Мойсей Аарону: Речи на всичкото събрание на Израилевите синове: Приближете пред Господа, защото чу роптанията ви.

10. И когато говореше Аарон на всичкото събрание на Израилевите синове, обърнаха лицето си към пустинята, и, ето, славата Господня се яви в облака.

11. И говори Господ Мойсею и рече:

12. чух роптанията на Израилевите синове. Кажи им и речи: Довечера ще ядете месо, и утре ще се наситите с хляб; и ще познаете че аз съм Господ Бог ваш.

13. А на вечерта долетяха препелици и покриха стана; и на утринта на всякъде около стана беше се постлало роса.

14. И като се дигна постланата роса, ето, по лицето на пустинята имаше нещо дребно като люспи, тънко като слана по земята.

15. И като видяха Израилевите синове, рекоха си един другиму: Що е това? защото не знаеха що беше. И Мойсей им рече: Това е хлябът, който ви дава Господ да ядете.

16. Това е което заповяда Господ: Съберете от него, всеки колкото му трябва да яде, по гомор на глава според числото на душите ви: вземете всеки за своите които има под шатъра си.

17. И направиха така Израилевите синове; и събраха един много, а друг малко.

18. И когато измериха с гомора, който беше събрал много, не беше му много; и който беше събрал малко, не беше му малко: всеки вземаше колкото му трябваше за храна.

19. И рече им Мойсей: Никой да не остави от него до утре.

20. Но не послушаха Мойсея, и някои оставиха от него до утре; и червяса и се усмърдя; и разгневи се на тях Мойсей.

21. И всяка сутрина събираха го кой колкото му трябваше за храна; и когато припечеше слънцето стопяваше се.

22. И в шестия ден събраха двойна храна, по два гомора за едного: дойдоха тогаз всичките началници на събранието и известиха на Мойсея.

23. А той им рече: Това е което рече Господ: утре е събота, свето упокоение Господу: опечете което имате да опечете, и сварете което имате да сварите; и колкото остане, турете го настрана за вас си за упазване до утре.

24. И увардиха го до утре както заповяда Мойсей; и не се усмърдя, нито се намери червей в него.

25. И рече Мойсей: Яжте го днес, защото днес е събота Господу: днес няма да намерите в полето.

26. Шест дни ще го събирате; но в седмия ден, в съботата, в нея няма да се намерва.

27. И някои от людете излязоха на седмия ден да съберат, но не намериха.

28. Тогаз рече Господ Мойсею: До кога ще се отричате да вардите моите заповеди и моите закони?

29. Вижте че Господ ви даде съботата, и за това в шестия ден ви дава хляб за два дена: седете всеки на мястото си: в седмия ден да не излиза никой от мястото си.

30. И отпочиваха си людете в седмия ден.

31. А домът Израилев нарече името му Манна; и то бе подобно на кориандровото семе, бяло, и вкусът му като на пита с мед.

32. И рече Мойсей: Това е което заповяда Господ: Напълнете от него един гомор за да се варди в родовете ви, да гледат хляба с който ви изхраних в пустинята като ви изведох от Египетската земя.

33. И рече Мойсей Аарону: Вземи една стомна и тури в нея един гомор пълен с манна, и положи я пред Господа за да се упазва в родовете ви.

34. И положи я Аарон пред свидетелството за да се упазва, както заповяда Господ Мойсею.

35. И четиридесет години ядяха Израилевите синове манната, доде дойдоха в обитаема земя: ядяха манна доде дойдоха в пределите на Ханаанската земя.

36. А гоморът е десета част на ефата.