Старият Завет

Новият Завет

Исус Навиев 22:17-31 Цариградски (BG1871)

17. Малко ли биде за нас съгрешението Фегорово, от което дори до днес не сме се очистили, и стана язва в събранието Господне?

18. И вие ще се върнете ли днес от подир Господа? И ще бъде че, ако отстъпите вие днес от Господа, утре ще се разгневи против всичкото Израилево събрание.

19. Ако ли земята на стяжанието ви е нечиста, минете в земята на стяжанието Господне дето стои скинията Господня и вземете стяжание между нас; и не отстъпвайте от Господа, нито от нас да отстъпите, и да си съградите олтар освен олтаря на Господа Бога нашего.

20. Не стори ли престъпление Ахан Зараевий син в проклетията, и падна гняв върх всичкото Израилево събрание? И тоз человек не погина сам в беззаконието си.

21. Тогаз отговориха Рувимовите синове, и Гадовите синове, и половината от Манасиевото племе та рекоха на Израилевите тисященачалници:

22. Крепкий Бог Иеова, крепкий Бог Иеова, той знае, и Израил сам ще узнае: ако сме сторили това за отстъпление, или ако за престъпление против Господа, да ни не избавиш, Господи, тоз ден.

23. Ако сме си съградили олтар за да се върнем да не следваме Господа, или ако за да принесем върху него всесъжение или приношения, или ако за да принесем върху него примирителни жертви, сам Господ нека издири това;

24. и ако не сторихме това от страх, като думахме: Утре могат чадата ви да говорят на чадата ни и да рекат: Що имате вие да правите с Господа Бога Израилева?

25. Защото Господ положи Иордан предел между нас и вас, Рувимови синове и Гадови синове: нямате дял в Господа; и синовете ви да направят синовете ни да престанат да се боят от Господа.

26. За това рекохме: Да вземем да си съградим този олтар, не за всесъжение, нито за жъртва,

27. но за да е свидетелство между нас и вас, и между родовете ни подир нас, че ние можем да правим слубата Господня пред него с всесъженията си, и с жъртвите си, и с примирителните си приношения; за да не рекат утре чадата ви на чадата ни: Вие нямате дял в Господа.

28. За това рекохме: Ако се случи да говорят така нам или на родовете ни утре, тогаз ще отговорим: Ето подобието на олтаря Господен който съградиха отците ни, не за всесъжение, нито за жъртва, но за да е свидетелство между нас и вас.

29. Да не бъде да отстъпим ние от Господа, и да се върнем днес да не следваме Господа, да съградим олтар за всесъжение, за приношение, и за жъртва освен олтаря на Господа Бога нашего който е пред скинията му.

30. И като чуха Финеес свещеникът, и князовете на събранието, и тисященачалниците Израилеви които бяха с него думите които говориха Рувимовите синове, и Гадовите синове, и Манасиевите синове, възблагодариха се.

31. И рече Финеес синът на Елеазара свещеника на Рувимовите синове, и на Гадовите синове, и на Манасиевите синове: Днес познахме че Господ е всред нас, защото не направихте това престъпление против Господа: чрез това избавихте Израилевите синове от ръката Господня.

Прочетете пълната глава Исус Навиев 22