1. Тогаз повика Исус Рувимовците и Гадовците, и половината от Манасиевото племе
2. та им рече: Вие упазихте всичко що ви заповяда Мойсей рабът Господен, и послушахте гласа ми по всичко що ви заповядах.
3. Не оставихте братята си в тези многото дни дори до днес, но упазихте съвършено заповедта на Господа Бога вашего.
4. И сега Господ Бог ваш успокои братятя ви както им се обеща: сега прочее върнете се та идете в къщите си, в земята на вашето притежание което Моисей рабът Господен даде вам оттам Иордан.
5. Но пазете добре да вършите заповедите и закона който ви заповяда Моисей рабът Господен, да обичате Господа Бога вашего, и да ходите във всичките му пътища, и да пазите заповедите му, и да сте прилепени нему, и да му служите с всичкото си сърдце и с всичката си душа.
6. И благослови ги Исус и отпусна ги; и отидоха в къщите си.
7. И на половината от Манасиевото племе даде Моисей наследие в Васан; а на другата му половина даде Исус наследие между братята им отсам Йордан към запад. И когато ги проводи Исус в къщите им благослови ги.
8. И говори им и каза: Върнете се с много богатство в къщите си, и с твърде много скотове, с сребро и злато, и с мед и с желязо, и с твърде много дрехи; разделете користите на неприятелите си с братята си.
9. И Рувимовите синове, и Гадовите синове, и половината от Манасиевото племе се върнаха и тръгнаха от Израилевите синове от Сило, което е в земята Ханаан, за да идат в земята Галаад, в земята на стяжанието си която придобиха според словото Господне чрез Моисея.
10. И като дойдоха в околността на Йордан която е в Ханаанската земя, Рувимовите синове, и Гадовите синове, и половината от Манасиевото племе съзидаха там олтар при Йордан, олтар голям на глед.
11. И чуха Израилевите синове да се говори: Ето, Рувимовите синове, и Гадовите синове, и половината от Манасиевото племе съзидаха олтар от страната на земята Ханаан, в околността на Йордан, до прехода на Израилевите синове.
12. И когато чуха Израилевите синове, събра се всичкото събрание на Израилевите синове в Сило за да влязат да ратуват против тях.
13. И пратиха Израилевите синове на Рувимовите синове, и на Гадовите синове, и на половината от Манасиевото племе, в земята Галаад, Финееса сина на Елеазара свещеника,
14. и с него десет князове, по един княз на отеческия дом от всяко Израилево племе, и всеки беше глава на отеческия си дом над Израилевите тисящи.
15. И отидоха при Рувимовите синове, и при Гадовите синове, и при половината от Манасиевото племе, в земята Галаад, та им говориха и казаха:
16. Така говори всичкото събрание Господне: Какаво е това престъпление което сторихте против Бога Израилев, да се върнете днес да не следвате Господа, и сте си съградили олтар за да отстъпите днес от Господа?
17. Малко ли биде за нас съгрешението Фегорово, от което дори до днес не сме се очистили, и стана язва в събранието Господне?
18. И вие ще се върнете ли днес от подир Господа? И ще бъде че, ако отстъпите вие днес от Господа, утре ще се разгневи против всичкото Израилево събрание.
19. Ако ли земята на стяжанието ви е нечиста, минете в земята на стяжанието Господне дето стои скинията Господня и вземете стяжание между нас; и не отстъпвайте от Господа, нито от нас да отстъпите, и да си съградите олтар освен олтаря на Господа Бога нашего.
20. Не стори ли престъпление Ахан Зараевий син в проклетията, и падна гняв върх всичкото Израилево събрание? И тоз человек не погина сам в беззаконието си.
21. Тогаз отговориха Рувимовите синове, и Гадовите синове, и половината от Манасиевото племе та рекоха на Израилевите тисященачалници:
22. Крепкий Бог Иеова, крепкий Бог Иеова, той знае, и Израил сам ще узнае: ако сме сторили това за отстъпление, или ако за престъпление против Господа, да ни не избавиш, Господи, тоз ден.
23. Ако сме си съградили олтар за да се върнем да не следваме Господа, или ако за да принесем върху него всесъжение или приношения, или ако за да принесем върху него примирителни жертви, сам Господ нека издири това;
24. и ако не сторихме това от страх, като думахме: Утре могат чадата ви да говорят на чадата ни и да рекат: Що имате вие да правите с Господа Бога Израилева?
25. Защото Господ положи Иордан предел между нас и вас, Рувимови синове и Гадови синове: нямате дял в Господа; и синовете ви да направят синовете ни да престанат да се боят от Господа.
26. За това рекохме: Да вземем да си съградим този олтар, не за всесъжение, нито за жъртва,
27. но за да е свидетелство между нас и вас, и между родовете ни подир нас, че ние можем да правим слубата Господня пред него с всесъженията си, и с жъртвите си, и с примирителните си приношения; за да не рекат утре чадата ви на чадата ни: Вие нямате дял в Господа.
28. За това рекохме: Ако се случи да говорят така нам или на родовете ни утре, тогаз ще отговорим: Ето подобието на олтаря Господен който съградиха отците ни, не за всесъжение, нито за жъртва, но за да е свидетелство между нас и вас.
29. Да не бъде да отстъпим ние от Господа, и да се върнем днес да не следваме Господа, да съградим олтар за всесъжение, за приношение, и за жъртва освен олтаря на Господа Бога нашего който е пред скинията му.
30. И като чуха Финеес свещеникът, и князовете на събранието, и тисященачалниците Израилеви които бяха с него думите които говориха Рувимовите синове, и Гадовите синове, и Манасиевите синове, възблагодариха се.
31. И рече Финеес синът на Елеазара свещеника на Рувимовите синове, и на Гадовите синове, и на Манасиевите синове: Днес познахме че Господ е всред нас, защото не направихте това престъпление против Господа: чрез това избавихте Израилевите синове от ръката Господня.
32. Тогаз Финеес синът на Елеазара свещеника с князовете върнаха се от Рувимовите синове и от Гадовите синове, от земята Галаад, в земята Ханаан при Израилевите синове, и донесоха им ответ.
33. И това нещо угодно биде на Израилевите синове; и благословиха Бога Израилевите синове, и не рекоха вече да възлязат против тях на бой за да разорят земята дето живееха Рувимовите синове и Гадовите синове.
34. И нарекоха Рувимовите синове и Гадовите синове олтаря Ед , защото думаха: Това ще бъде свидетелство между нас, че Иеова е Бог.