7. Аз бях на четиридесет години когато ме прати Моисей раб Господен от Кадис-варни за да прегледам земята; и донесох му известие според както ми беше на сърдце.
8. Братята ми обаче които възлязоха с мене обезсърдчиха людете; но аз последовах напълно Господу Богу моему.
9. И закле се Моисей в този ден и рече: Непременно земята на която са стъпили нозете ти ще бъде твое наследие и на синовете ти за всегда, защото напълно последва ти Господу Богу моему.
10. И сега, ето, Господ ме упази жив, като рече, тез четиридесет и пет лета, от който ден говори Господ това слово Моисею, когато Израил ходеше по пустинята; и сега, ето, аз съм днес на осемдесет и пет години.
11. Още и днес съм силен, като в деня когато ме прати Моисей: както беше тогаз силата ми, така е и сега силата ми за бран, и да излазям, и да влазям,
12. Сега прочее дай ми тази гора, за която говори Господ в онзи ден; защото ти чу в онзи ден че имаше там Енакими и големи укрепени градове. Само Господ да е с мене, аз ще ги изгоня както рече Господ.
13. И благослови го Исус, и даде на Халева Иефониевия син Хеврон за наследие.