1. Ето, ръката Господня не се е скратила да не може да спаси, Нито ухото му натегнало да не може да чуе;
2. Но беззаконията ви туриха разлъчения между вас и Бога вашего, И греховете ви скриха лицето му от вас за да не чуе.
3. Защото ръцете ви са осквернени от кръв, И пръстите ви от беззаконие: Устните ви думат лъжи: езикът ви преговаря зло.
4. Никой не вика за правдата нито се съди по истина: Уповават на суетата, и говорят лъжи: Зачнуват злоба, и раждат беззаконие.
5. Василискови яйца мътят, И тъкат нишка паячна. Който яде от яйцата им умира; И ако счупи некое, излазя ехидна.
6. Нишките им не стават за дрехи, Нито ще се облекат от делата си: Делата им са дела беззаконни, И деянието на насилството е в ръцете им.
7. Нозете им тичат към злото И спешат да пролеят неповинна кръв: Размишленията им са размишления беззаконни: Запустение и изтребление има в пътищата им.
8. Те не знаят пътя на мира; И няма правосъдие в стъпките им: Сами си изкривиха пътищата си: Всеки който ходи в тях не знае мир.
9. За това съдбата е далеч от нас, И правдата не стига до нас. чакаме виделина, а ето тъмнина, - Сияние, а ходим в мрак.
10. Пипаме стената като слепите, И пипаме като онези които нямат очи: В пладнина се препъваме като в нощ: Всред тлъсти места сме като мъртви.
11. Всички ревем като мечки, И непрестанно стенем като гълъби: Съдба очакваме, но няма, - Спасение, но е далеч от нас.
12. Защото се умножиха пред тебе престъпленията ни, И греховете ни са свидетели против нас; Защото с нас са престъпленията ни, И беззаконията си, ние ги знаем.
13. Станахме престъпници и неверни към Господа, И отдалечихме се да не следваме Бога нашего: Говорихме обидно и метежно: Зачнахме, и произведохме от сърдце лъжливи думи.
14. И съдбата отстъпи назад, И правдата стои далеч; Защото истината падна на стъгдата, И правотата не може да влезе.