13. Тръне и глогове ще растат в земята на людете ми, Още и върху всите къщи на радост във веселещия се град;
14. Защото палатът ще бъде оставен, Шумният град ще се напусне, Твърдинята и стълпът ще станат довека пещери, Радост на диви осли, пасбище на стада.
15. Додето Духът от свише се излее на нас, И пустинята стане плодоносно поле, А плодоносното поле ще се вмени както дъбрава.
16. Тогаз съд ще се насели в пустинята, И правда ще обитава в плодоносното поле.
17. А делото на правдата ще бъде мир, И действието на правдата покой и безопасност във век.
18. И моите люде ще обитават в мирно селение, И в безопасни жилища, и в тихи безгрижни места.
19. И ще пада градушка върх дъбравата, И градът съвсем ще се сниши.
20. Блажени вие които сеете при всека вода, Които изпроваждате там нозете на вола и на осела!