1. Горко на тези които заповедват неправедни заповеди, И на писците които пишат насилие,
2. За да лишат сиромасите от съда, И да разграбят праведното на нищите от людете ми, За да им станат корист вдовиците, И да съблекат сирачетата!
3. И що ще да направите в деня на посещението, И в гибелта която ще дойде от далеч? Към кого ще притичате за помощ? И де ще оставите славата си?
4. Без мене ще се наведат между вързаните, И ще паднат отдолу под убитите. С всичко това гневът му не се повърна, Но ръката му е още простряна.
5. Горко на Асириеца, тоягата на яростта ми! И бичът в ръката му е гневът ми!
6. Ще го проводя върх лицемер народ, И ще му дам заповед върх людете на яростта си, За да донесе користи, и да грабне грабеж, И да ги стъпче като калта на пътищата.
7. Но той не разумява така, Нито сърдцето му размишлява така; Но в сърдцето му е Да низвърне и да изтреби народи не малко.
8. Защото говори: Князовете ми не са ли всичките царе?
9. Не е ли Халне както Кархамис? Не е ли Емат както Арфад? Не е ли Самария както Дамаск?
10. Както ръката ми превзе царствата на идолите На които истуканите беха по-много от Ерусалимските и Самарийските,
11. Не ще ли направя, както направих на Самария и на нейните идоли, Така и на Ерусалим и на кумирите му?
12. За то, Като свърши Господ всичкото си дело Над гората Сион и над Ерусалим, Ще накажа, дума, плода на горделивото сърдце на Асирийския цар, И възгордението на високонадигнатите му очи.