3. Волът познава стопанина си, И оселът яслите на господаря си: Израил не знае, Людете ми не разумяват.
4. Уви, народ грешен, люде натоварени с беззаконие, Семе на злодейци, разтлени синове! Оставиха Господа, Презряха Светия Израилев, Върнаха се назад.
5. Де можете да бъдете бити като прилагате бунтуване? Всичката глава е болна, И всичкото сърдце изнемощело.
6. От стъпката на ногата дори до главата няма в него целост, Но струпеи, и посинения, и гнойни рани: Не се стиснаха, нито се обвързаха, Нито се омекчиха с маз.
7. Земята ви е пуста, Градовете ви изгорени с огън: Земята ви, чужденци я пояждат пред очите ви, И е пуста като разорена от чужденци.
8. И Сионовата дъщеря е оставена като колиба в лозе, Като пъдарница в градина на краставици, Като град обсаден.
9. Ако Господ Саваот не би ни оставил малък остатък, Като Содом бихме станали, На Гомор бихме се уподобили.
10. чуйте словото Господне, князове Содомски: Слушайте закона на Бога нашего, люде Гоморски:
11. Защо ми е множеството на жертвите ви? говори Господ: Сит съм от всесъжения на овни И от тлъстина на огоени; И не ми е угодна кръв от юнци, Или от агнета, или от ярци.
12. Когато идете да се явите пред мене Кой е поискал от ръцете ви това, да тъпчете дворовете ми?
13. Не принасяйте вече суетни приношения. Темянът е мерзост на мене: Новомесечията и съботите, Свикването на събиранията не мога да търпя: Беззаконие е тържественото събиране.
14. Душата ми мрази новомесечията ви и праздниците ви: Досаждение са на мене: дотегна ми да търпя.
15. И когато прострете ръцете си, Ще крия очите си от вас; Даже когато умножите моления не ща да слушам: Ръцете ви са пълни с кръв.