17. Но пощади ги окото ми да ги не изтребя, и не ги довърших в пустинята.
18. И рекох на чадата им в пустинята: Не ходете в повеленията на отците си, и не пазете съдбите им, и не се осквернявайте с идолите им.
19. Аз съм Господ Бог ваш: в моите повеления ходете, и моите съдби пазете и извършвайте ги;
20. и освещавайте съботите ми, и да са те знак между мене и вас, за да познавате че аз съм Господ Бог ваш.
21. чадата обаче отстъпиха от мене: в повеленията ми не ходиха, и не упазиха съдбите ми да ги вършат, които ако прави человек ще живее чрез тях: съботите ми оскверниха. Тогаз рекох да излея яростта си върх тях, за да свърша гнева си против тях в пустинята.
22. Но отвърнах ръката си, и подействувах заради името си, да се не оскверни пред езичниците пред които ги изведох.
23. Възвисих още аз ръката си върх тях в пустинята да ги разпръсна между езичниците, и да ги разсея по местата;
24. защото съдбите ми не извършиха, и повеленията ми отхвърлиха, и съботите ми оскверниха, и очите им бяха вслед идолите на бащите им.
25. За то и аз им надох повеления не добри, и съдби чрез които не щяха да бъдат живи,
26. и оскверних ги в приношенията им с това че преминуваха през огън всяко що разтваря ложесна, за да ги запустя, та да познаят че аз съм Господ.
27. За то, сине человечески, говори на Израилевия дом и кажи им: Така говори Господ Иеова: Още и в това бащите ви ме укориха, като правеха престъпление против мене.
28. Защото като ги доведох в земята заради която възвисих ръката си че им я дам, тогаз погледнаха на всеки хълм висок и на всяко дърво сенчесто, и там принесоха жъртвите си, и туриха там раздразнителните си приношения, и положиха там благовонните си ухания, и направиха там възлиянията си.
29. И рекох им: Що е високото място на което отхождате? И името му се нарече Вама, дори до днес.
30. За то кажи на Израилевия дом: Така говори Господ Иеова: Като се осквернявате вие в пътя на отците си, и блудувате подир мерзостите им,
31. и се осквернявате с всичките си идоли дори до днес, като приносяте даровете си и преминвате синовете си през огъня, и аз ще бъда ли потърсен от вас, доме Израилев? Жив съм аз, говори Господ Иеова, не ще бъда потърсен от вас.
32. И онова което размишлявате никак не ще бъде; защото вие говорите: Ще бъдем като езичниците, като местните родове, да служим на дърва и на камене.
33. Жив съм аз, говори Господ Иеова, непременно с държавна ръка, и с мишца простряна, и с изляна ярост ще царувам над вас.
34. И ще ви изведа из людете, и ще ви събера от местата в които сте разпръснати, с държавна ръка, и с простряна мишца, и с изляна ярост.