13. А като пророчествувах аз, умря Фелатия Венаиевът син. Тогаз паднах на лицето си, и викнах с голям глас, и рекох: Горко! Господи Иеова! Ще довършиш ли ти остатъка Израилев?
14. И словоГосподне биде към мене и рече:
15. Сине человечески, братята ти, братята ти, мъжете на сродството ти и всичкий Израилев дом, всички ония са на които рекоха Ерусалимските жители: Отдалечете се от Господа: нам се даде тая земя за наследие.
16. За то речи: - Така говори Господ Иеова: Ако и да ги отхвърлих далеч между езичниците, Ако и да ги разпръснах по местата, Но пак ще им бъда за малко време като светилище По местата дето отидат.
17. За то речи: Така говори Господ Иеова: И ще ви събера от народите, И ще ви прибера от местата дето сте разпръснати, И ще ви дам Израилевата земя.
18. И като дойдат там Ще дигнат от нея всичките й гнусотии И всичките й мерзости.
19. И ще им дам едно сърдце, и дух нов ще туря у вас, И ще отнема каменното сърдце от плътта им, Ии ще им дам плътско сърдце,
20. За да ходят в повеленията ми, И да пазят съдбите ми и да ги вършат; И те ще ми бъдат луде, и аз ще им бъда Бог.
21. А на които сърдцето ходи според желанието На гнусотиите им и на мерзостите им, Техния път ще въздам на главата им, Говори Господ Иеова.
22. Тогаз херувимите подигнаха крилата си, и колелата възлизаха при тях; и славата на Бога Израилева бе върху тях отгоре.