8. Как казвате: Ние сме мъдри, И законът Господен е с нас? Ето, наистина лъжа е направило Лъжливото перо на писците.
9. Мъдрите се посрамиха, Уплашиха се, и хванати бидоха; Ето, отхвърлиха словото Господне, И коя мъдрост има в тях?
10. За то ще дам жените им на други, Нивите им на онези които ще ги наследят; Защото всеки, от малък до голям, Предал се е в лихоимство: От пророк до свещеник, Всеки прави лъжа.
11. Защото лекуваха повърхно съкрушението на дъщерята на людете ми, Като казват: Мир, мир! И няма мир.
12. Засрамиха ли се когато направиха мерзости? Ей, никак не ги досрамя, И стид що е не знаят. За то ще паднат между падащите: Когато ги посетя ще се низринат, говори Господ.
13. Непременно ще ги изтребя, говори Господ: Не ще да има гроздове на лозата Нито смокини на смоковницата, И листът ще повене; И това което им съм дал ще бяга от тях.
14. Защо седим? Съберете се, и да влезем в утвърдените градове, И да се умълчим там; Защото Господ Бог наш ни направи да се умълчим, И напои ни с вода на горест Понеже съгрешихме Господу
15. И чакахме мир, но нищо добро: Време на изцеление, но ето смятение.
16. Пръхането на конете му се чу от Дан: Всичката земя се потресе от гласа на цвиленията на яките му коне; Защото дойдоха та поядоха земята и изпълнението й, Града и които живеят в него.