11. Защото лекуваха повърхно съкрушението на дъщерята на людете ми, Като казват: Мир, мир! И няма мир.
12. Засрамиха ли се когато направиха мерзости? Ей, никак не ги досрамя, И стид що е не знаят. За то ще паднат между падащите: Когато ги посетя ще се низринат, говори Господ.
13. Непременно ще ги изтребя, говори Господ: Не ще да има гроздове на лозата Нито смокини на смоковницата, И листът ще повене; И това което им съм дал ще бяга от тях.
14. Защо седим? Съберете се, и да влезем в утвърдените градове, И да се умълчим там; Защото Господ Бог наш ни направи да се умълчим, И напои ни с вода на горест Понеже съгрешихме Господу
15. И чакахме мир, но нищо добро: Време на изцеление, но ето смятение.
16. Пръхането на конете му се чу от Дан: Всичката земя се потресе от гласа на цвиленията на яките му коне; Защото дойдоха та поядоха земята и изпълнението й, Града и които живеят в него.
17. Защото, ето, аз проваждам вам змии, василиски, Които не се обайват, Но ще ви хапят, говори Господ.
18. Веселието ми се обърна на скърб: Сърдцето ми е изнемощяло в мене.
19. Ето гласа на викането на дъщерята на людете ми От далечна земя: Не е ли Господ в Сион? Царят му не е ли в него? Защо ме разгневиха с изваяните си, С чуждите суети?