1. В онова време, говори Господ, ще изхвърлят Костите на Юдините царе, и костите на князовете им, И костите на свещениците, и костите на пророците, И костите на Ерусалимските жители от гробовете им;
2. И ще ги пръснат пред слънцето и луната, И пред всичкото небесно воинство които те възлюбиха, И на които служиха, и подир които ходиха, И които потърсиха, и на които се поклониха: Няма да се съберат нито ще се погребат: Ще бъдат за тор по лицето на земята.
3. И смъртта ще бъде по-желателна от живота За всичкия остатък на останалите от този лош род, Които би останали във всичките места дето бих ги изгонил, Говори Господ Саваот.
4. И ще им речеш: Така говори Господ: Ако някой падне, не става ли? Ако се някой отбие, не ще ли се върне?
5. Защо тези Ерусалимски люде се отбиха С всегдашно отбиване? Прилепнали са за прелъщението: Не рачат да се върнат.
6. Слушах и чух, но не говориха право: Няма никой да се кае заради злото си И да рече: Що сторих? Всеки се върна в тичането си, Както кон който тича с устремление в боя.
7. Щъркът даже по небето знае определените си времена; И гъргорицата, и жеравът, и ластовицата Пазят времето на дохождането си; А моите люде не знаят съдбата Господня.
8. Как казвате: Ние сме мъдри, И законът Господен е с нас? Ето, наистина лъжа е направило Лъжливото перо на писците.
9. Мъдрите се посрамиха, Уплашиха се, и хванати бидоха; Ето, отхвърлиха словото Господне, И коя мъдрост има в тях?
10. За то ще дам жените им на други, Нивите им на онези които ще ги наследят; Защото всеки, от малък до голям, Предал се е в лихоимство: От пророк до свещеник, Всеки прави лъжа.