8. Поправи се, Ерусалиме, Да се не оттегли душата ми от тебе: Да те не направя пуст, земя ненаселена.
9. Така говори Господ Саваот: Ще берат и ще оберат като лозе остатъка на Израиля: Върни ръката си както берачът в кошниците.
10. Кому ще говоря, И към кого ще засвидетелствувам, да чуят? Ето, ухото им е необрязано, И не могат да чуят; Ето, словото Господне е укор за тях: Нямат благоволение в него.
11. За то пълен съм с ярост Господня: Не мога вече да се въздържам: Ще я изливам върх младенците по вън, И върх събранието на младите купно; Защото ще бъдат грабнати мъж с жена, И старец купно с престарял.
12. И къщите им ще минат на други, Полетата и жените им наедно; Защото ще простра ръката си Върху жителите на тази земя, говори Господ.
13. Защото от малкия им до големия им Всеки се е вдал в лихоимство; И от пророк до свещеник Всеки прави лъжа.
14. И повърхно са лекували съкрушението на дъщерята на людете ми, Като казват: Мир, мир! А няма мир.
15. Засрамиха ли се когато направиха мерзости? Ей, никак не ги досрамя, И стид що е не знаят. За то ще паднат между падащите; Когато ги посетя ще се низринат, говори Господ.
16. Така говори Господ: Застанете на пътищата та вижте, И попитайте за пътеките от века, Де е добрият път, и ходете по него, И ще намерите покой на душите си; Но те рекоха: Не щем да ходим.
17. И поставих пазачи над вас, И казах: Слушайте гласа на тръбата; Но те рекоха: Не щем да слушаме.
18. За то слушайте, народи, и ти, събрание, Узнай що има между тях.
19. Слушай, земльо: Ето, аз ще докарам зло върх тези люде, Плода на помислите им; Защото не внимаха в словата ми Нито в закона ми, но го отхвърлиха.
20. Защо ми е ливанът що доносят от Сава, И благовонната тръст от далечна земя? Всесъженията ви не са приятни, Нито жъртвите ви угодни мене.