51. Засрамихме се, защото чухме укор: Срам покри лицето ни; Защото влязоха странни в светилищата на дома Господен.
52. За то, ето, идат дни, говори Господ, И ще направя посещение върх идолите му, И по всичката му земя смъртно ранените ще охкат.
53. И ако възлезе Вавилон до небето, И ако утвърди на високо силата си, Ще дойдат от мене изтребители върх него, говори Господ.
54. Глас на вопъл иде от Вавилон, И големо съкрушение от Халдейската земя;
55. Защото Господ изтребва Вавилон, И отмахнува от него големия глас; И вълните им хвучат като много води: Екотът на гласа им се чуе;
56. Защото изтребителят дойде върх него, върх Вавилон, И юнаците му се хванаха: Лъковете им се съкрушиха; Понеже Господ е Бог на въздаяния: Непременно ще направи въздаяния.
57. И ще опия князовете му, и мъдрите му, Войводите му, началниците му, и юнаците му; И ще спят сън вечен, и няма да се събудят, Говори Царят на когото името е Господ Саваот.
58. Така говори Господ Саваот: Широките Вавилонски стени съвсем ще се съсипят, И всичките му порти ще се изгорят с огън; И людете всуе ще се трудят, И народите за огъня, и ще се уморят.
59. Словото което пророк Иеремия заповяда на Сараия сина на Нирия, сина Маасиева, когато отхождаше от Седекия Юдиния цар у Вавилон, в четвъртото лето на царуването му; и Сараия бе главен постелник.
60. А Иеремия писа в една книга всичките злини които щяха да дойдат върх Вавилон, всички тези думи писани против Вавилон.
61. И рече Иеремия на Сараия: Когато отидеш у Вавилон да видиш и да прочетеш всички тези думи,
62. тогаз ще речеш: Господи, ти си говорил против това място за да го изтребиш, та да няма кой да живее в него, от человек до скот, но да е вечна пустота.
63. И като свършиш да четеш тази книга, ще вържеш на нея камик и ще я хвърлиш всред Евфрат,
64. и ще речеш: Така ще потъне Вавилон, и няма да стане, от злото което аз ще докарам върх него; и ще се уморят. До тук са думите на Иеремия.