3. Стрелец върх стрелец да запъва лъка си, И върх оногоз който се големее с бронята си; И не жалете младите му: Изтребете всичката му войска.
4. И убитите ще паднат в Халдейската земя, И прободените по улиците му.
5. Защото Израил не се остави, нито Юда, От Бога своего, от Господа на Силите, Ако и да се изпълни земята им с беззаконие Против Светия Израилев.
6. Бягайте изсред Вавилон Та отървете всеки душата си: Да не погинете в безаконието му; Защото е време на отмъщение Господне: Въздаяние той въздава нему.
7. Вавилон биде златна чаша в ръката Господня Която опиваше всичката земя: От виното му пиха народите; За то народите обезумяха.
8. Падна внезапно Вавилон и се съкруши: Лелекайте за него: Вземете балсама за раната му, Негли се изцели.
9. Употребихме лекове за Вавилон, но не се изцели: Оставете го, и да отидем всеки в земята си; Защото съдбата му стигна до небето, И възвиси се дори до облаците.
10. Господ яви правдата ни: Елате и да прикажем в Сион Делото на Господа Бога нашего.
11. Изтрийте стрелите: хванете си щитовете: Господ събуди духа на Мидските царе; Защото намерението му е против Вавилон да го изтреби; Понеже отмъщението на Господа е, Отмъщение на храма му.
12. Възвисете знаме против Вавилонските стени, Уякчете стражата, поставете стражари, Пригответе засади; Защото Господ намисли и ще свърши онова Което изрече против Вавилонските жители.
13. О ти който живееш край много води, Който си пълен със съкровища, Дойде свършъкът ти, Предел на лихоимството ти.
14. Господ на Силите се кле в себе си и рече: Непременно ще те напълня с человеци като със скакалци; И ще дигнат възклицание против тебе.
15. Той е направил земята със силата си, Утвърдил вселенната с мъдростта си, И разпрострял небесата с разума си.