25. Ето, аз съм против тебе, горо губителна, говори Господ, Която разоряваш всичката земя; И ще простра ръката си върх тебе, И ще те низрина от скалите, И ще те направя гора изгорена.
26. И не ще да вземат от тебе камик за ъгъл, Нито камик за основания; Но ще бъдеш пустота вечна, говори Господ.
27. Възвисете знаме на земята: Възтръбете с тръба в народите: Опълчете против нея народите: Свикайте против нея царствата На Арарат, на Мини, и на Асханаз: Поставете над нея главатари: Възведете коне като четинави скакалци.
28. Пригответе против нея народи, - Мидските царе, Войводите им, и всичките им началници, И всичката земя на държавата им.
29. Земята ще се потресе и постене; Защото мисълта Господня ще се извърши против Вавилон, За да направи Вавилонската земя пустиня необитаема.
30. Юнаците Вавилонски престанаха от да ратуват, Останаха в твърделите си: Силата им изчезна: Станаха като жени: Изгориха селенията му: Вереите му са съкрушени.
31. Скоротечец ще тича в посрещане скоротечцу, И вестител в посрещане вестителю, За да известят на Вавилонския цар че градът му се превзе от края,
32. И че преходите се хванаха, И изгориха с огън тръстниците, И ратните мъже се разтрепераха;
33. Защото така говори Господ Саваот, Бог Израилев: Вавилонската дъщеря е като гумно: Време е да се овършее: Още малко, и ще дойде времето на жетвата й.
34. Навуходоносор Вавилонский цар ме изяде, Съкруши ме, Направи ме празден съсъд, Погълна ме като ламя, Напълни утробата си с моите сладки неща, И ме оттласна.
35. Неправдата която е върх мене и върх плътта ми да бъде върх Вавилон, Ще рече жителката на Сион, - И кръвта ми върх жителите Халдейски, Ще рече Ерусалим.
36. За то така говори Господ: Ето, аз ще разсъдя съдбата ти, И ще отмъстя отмъщението ти; И ще направя морето му сухо, И ще изсуша източника му.