21. От гласа на разорението им земята се потресва: Екотът на гласа му се чуе до червено Море.
22. Ето, ще възлезе и ще полети като орел, И ще разпростре крилата си над Восора; И онзи ден сърдцето на крепките на Едом Ще бъде като сърдце на жена кога ражда.
23. За Дамаск: - Посрами се Емат и Арфад: Защото чуха зло известие, стопиха се: Смущение има в морето, Не може да се утиши.
24. Дамаск ослабе, Обърна се в бяг, Трепет го обзе: Скърб и болки го обладаха Като жена кога ражда.
25. Как не биде оставен този прочут град, Град на веселието ми!
26. За то младите му ще паднат в стъгдите му, И всичките ратници мъже ще загинат в онзи ден, Говори Господ Саваот.