15. Защото, ето, ще те направя малък между народите, Презрителен между человеците.
16. Прелъстила те е твоята ужасност, Гордостта на сърдцето ти, О ти, който живееш в разселините на канарите, Който владееш височината на хълмовете: Ако и да възвисиш гнездото си като орел, И от там ще те сваля, говори Господ.
17. И Едом ще бъде в ужас: Всеки що би минал през него ще се ужаси, И ще позвизди за всичките му язви.
18. Както биде разорен Содом и Гомор И ближните им страни, говори Господ, Така человек няма да живее там, Нито человечески син ще пришелствува там.
19. Ето, ще възлезе като лъв От надуването на Иордан Против силното жилище; Но аз скоро ще изпъдя тогоз от него; И кой е избран, да го поставя над него? Защото кой е подобен мене? и кой ще ми противостане? И кой е онзи пастир който ще застане против лицето ми?
20. За то слушайте съвета на Господа Който съвеща против Едом, И мислите му които намисли против жителите на Теман: Непременно и най-малките от стадото ще ги повлекат; Непременно жилището им ще запустее с тях.
21. От гласа на разорението им земята се потресва: Екотът на гласа му се чуе до червено Море.
22. Ето, ще възлезе и ще полети като орел, И ще разпростре крилата си над Восора; И онзи ден сърдцето на крепките на Едом Ще бъде като сърдце на жена кога ражда.
23. За Дамаск: - Посрами се Емат и Арфад: Защото чуха зло известие, стопиха се: Смущение има в морето, Не може да се утиши.
24. Дамаск ослабе, Обърна се в бяг, Трепет го обзе: Скърб и болки го обладаха Като жена кога ражда.
25. Как не биде оставен този прочут град, Град на веселието ми!
26. За то младите му ще паднат в стъгдите му, И всичките ратници мъже ще загинат в онзи ден, Говори Господ Саваот.
27. И ще запаля огън в стената на Дамаск, И ще пояде палатите на Венадада.