8. като ме прогневявате с делата на ръцете си, и кадите на други богове в Египетската земя дето дойдохте да пришелствувате, щото да изтребите себе си, и да станете клетва и укор между всичките народи на земята?
9. Да ли забравихте злодеянията на отците си, и злодеянията на Юдините царе, и злодеянията на жените им, и злодеянията ваши, и злодеянията на жените си, които сториха в Юдината земя и в улиците на Ерусалим?
10. Не се смириха до този ден, нито се убояха, нито ходиха в закона ми и в повеленията ми които турих пред вас и пред отците ви.
11. За то така говори Господ Саваот, Бог Израилев: Ето, аз ще утвърдя лицето си против вас за зло, и за да изтребя всичкия Юда.
12. И ще взема остатъците Юдини които утвърдиха лицето си за да отидат в Египетската земя да пришелствуват там; и ще се довършат всички в Египетската земя: ще паднат от нож: ще се изнурят от глад: от малък до голям те ще умрат от нож и от глад; и ще бъдат за клетва, и за ужас, и за проклетия, и за укор.
13. Защото ще посетя жителите в Египетската земя, както посетих Ерусалим, с нож, с глад, и с мор;
14. и никой от остатъците Юдини които са отишли в Египетската земя да пришелствуват там няма да избегне или да уцелее за да се върне в Юдината земя, към която те имат прилепена душата си за да се върнат да се населят там; защото няма да се върнат, освен които избегнат.
15. И всичките мъже които знаеха че жените им кадяха на други богове, и всичките жени които се намерваха там, едно големо множество, и всичките люде които живееха в Египетската земя, в Патрос, отговориха на Иеремия и рекоха: -
16. Заради словото което говори ти нам в името Господне, няма да те послушаме;
17. но непременно ще правим всичко що излиза из устата ни, за да кадим на небесната царица, и да й правим възлияния, както правехме ние, и отците ни, и царете ни, и князовете ни в градовете Юдини и в улиците на Ерусалим; и ядяхме хляб до ситост, и добре ни беше, и зло не видяхме.
18. Но когато престанахме да кадим на небесната царица и да й правим възлияния, лишихме се от всичко, и довършихме се от нож и от глад.
19. И когато ние кадяхме на небесната царица и й правехме възлияния, да ли без нашите мъже й правехме млинове да й се кланяме, и й правехме възлияния?
20. И рече Иеремия на всичките люде, и на мъже и на жени, и на всичките люде които му отговориха така, и каза:
21. Темянът който кадяхте в градовете Юдини и в улиците Ерусалимски, вие и отците ви, царете ви и князовете ви, и людете от тази земя, не напомни ли го Господ, и не възлезе ли в сърдцето му?