18. Но когато престанахме да кадим на небесната царица и да й правим възлияния, лишихме се от всичко, и довършихме се от нож и от глад.
19. И когато ние кадяхме на небесната царица и й правехме възлияния, да ли без нашите мъже й правехме млинове да й се кланяме, и й правехме възлияния?
20. И рече Иеремия на всичките люде, и на мъже и на жени, и на всичките люде които му отговориха така, и каза:
21. Темянът който кадяхте в градовете Юдини и в улиците Ерусалимски, вие и отците ви, царете ви и князовете ви, и людете от тази земя, не напомни ли го Господ, и не възлезе ли в сърдцето му?
22. Щото Господ не можа вече да търпи поради злината на делата ви, поради мерзостите които струвате; за то земята ви стана запустение, и ужас, и проклетия, без жители както днес.
23. Понеже кадяхте, и съгрешавахте Господу, и не послушахте гласа Господен, нито ходихте в закона му, и в повеленията му, и в свидетелствата му, за то ви постигна това зло както днес.
24. И рече Иеремия на всичките люде и на всичките жени: Слушайте словото Господне, всички Юдо които сте в Египетската земя:
25. така говори Господ Саваот, Бог Израилев, и казва: Вие и жените ви и говорихте с устата си и извършихте с ръцете си, и казвахте: Непременно ще изпълним обричанията си които обрекохме да кадим на небесната царица и да й правим възлияния: непременно прочее ще изпълните обричанията си и непременно ще извършите обричанията си.
26. За то слушайте словото Господне, всички Юдо които живеете в Египетската земя: Ето, заклех се във великото си име, говори Господ, че името ми няма да се произнесе вече с устата на никого мъжа от Юда, във всичката Египетска земя, щото да говори: Жив Господ Иеова!