22. А царят седеше в зимния дом, в деветия месец; и пред него имаше жаровня с огън.
23. И като прочетеше Юдия три и четири страници, режеше го с ножчето на писец и хвърляше в огъня в жаровнята, доде се свърши всичкият свитък в огъня на жаровнята.
24. И не се разтрепераха, нито раздраха дрехите си, царят и всичките му раби които чуха всички тези думи.
25. Още и когато Елнатан, и Делаия, и Гемария ходатайствуваха пред царя да не изгаря свитъка, не ги послуша.
26. И заповяда царят на Иерамеила царевия син, и на Сераия Азрииловия син, и на Селемия Авдииловия син да хванат Варуха писеца и пророка Иеремия, но Господ ги скри.
27. И биде слово Господне към Иеремия след като изгори царят свитъка и словата които писа Варух от Иеремиевите уста, и рече:
28. Вземи си пак друг свитък та напиши в него всичките първи слова които бяха в първия свитък който изгори Иоаким Юдинът цар;
29. и на Иоакима Юдиния цар ще кажеш: Така говори Господ: Ти си изгорил този свитък, и си казал: Защо си написал в него и си рекъл: Вавилонският цар ще дойде непременно, и ще разори тази земя, и ще направи да няма в нея человек и скот?
30. За то така говори Господ за Иоакима Юдиния цар: Не ще има от него кой да седи на престола Давидов. И трупът му ще се изхвърли, дене на пека, а ноще на леда.
31. И ще накажа него, и семето му, и рабите му заради беззаконието им; и ще докарам на тях, и на Ерусалимските жители, и на Юдините человеци всичкото зло за което говорих на тях, и не слушаха.