18. И рече им Варух: От устата си ми каза всички тези думи, и аз писах с мастило в книгата.
19. И рекоха князовете Варуху: Иди, скрий се, ти и Иеремия: Никой да не знае де сте.
20. И влязоха при царя в двора, (оставиха обаче свитъка в стаята на Елисама писеца,) и възвестиха в ушите на царя всички тези думи.
21. И проводи царят Юдия да вземе свитъка; и взе го от стаята на Елисама писеца. И прочете го Юдий в ушите на царя и в ушите на всичките князове които стоеха около царя.
22. А царят седеше в зимния дом, в деветия месец; и пред него имаше жаровня с огън.
23. И като прочетеше Юдия три и четири страници, режеше го с ножчето на писец и хвърляше в огъня в жаровнята, доде се свърши всичкият свитък в огъня на жаровнята.
24. И не се разтрепераха, нито раздраха дрехите си, царят и всичките му раби които чуха всички тези думи.
25. Още и когато Елнатан, и Делаия, и Гемария ходатайствуваха пред царя да не изгаря свитъка, не ги послуша.
26. И заповяда царят на Иерамеила царевия син, и на Сераия Азрииловия син, и на Селемия Авдииловия син да хванат Варуха писеца и пророка Иеремия, но Господ ги скри.
27. И биде слово Господне към Иеремия след като изгори царят свитъка и словата които писа Варух от Иеремиевите уста, и рече:
28. Вземи си пак друг свитък та напиши в него всичките първи слова които бяха в първия свитък който изгори Иоаким Юдинът цар;