7. Господи, примамил си ме, и примамих се: Ти си по-крепък от мене, и си превъзмогъл: Станах присмех вес ден: всички се подиграват с мене.
8. Защото като отворих уста, Вопия, викам, насилие и грабене; Защото словото Господне ми стана Поношение и присмех вес ден.
9. И рекох: Не ща да помена за него, Нито ще продумам вече в името му; Но неговото слово беше в сърдцето ми Като огън пламнал затворен в костите ми, И уморих се от да се въздържам, и не мога вече.
10. Защото чух клевета от мнозина: трепет от всекъде: Разказвайте, думат, и ще го разкажем. Всички с които аз бях мирен Гледаха да се спъна: думаха: Негли се измами, и ще превъзмогнем против него И ще му отмъстим.
11. Но Господ е с мене като крепък борец, За то гонителите ми ще се спънат И не ще да превъзмогнат: Те ще се посрамят много, защото не постъпиха разумно: Срамът ще бъде вечен, няма да се забрави.
12. Но, Господи на Силите, който опитваш праведния И гледаш вътрешностите и сърдцето, Да видя твоето отмъщение върх тях; Защото на тебе явих съдбата си.
13. Пейте Господу, хвалете Господа; Защото освободи душата на сиромаха от ръката на лукавите.
14. Проклет денят в който се родих: Денят в който ме роди майка ми да не е благословен.
15. Проклет онзи человек който извести на баща ми И рече: Роди ти се мъжко дете, И с това го зарадва много;
16. И да бъде онзи человек като градовете Които Господ разори, и не се разкая; И да чуе заран вик, И на пладне вопъл;
17. Защото не ме умъртви от матката; - Или майка ми да ми е била гроб, И матката й да ме е държала във вечно зачатие!