16. И да бъде онзи человек като градовете Които Господ разори, и не се разкая; И да чуе заран вик, И на пладне вопъл;
17. Защото не ме умъртви от матката; - Или майка ми да ми е била гроб, И матката й да ме е държала във вечно зачатие!
18. Защо излезох из матката Да гледам труд и скърб, И да се свършат дните ми в посрамване?