1. Грехът Юдин е писан с желязна писалка И с адамантов нокът: Начертан е на плочата на сърдцето им И върху роговете на олтарите ви,
2. Щото синовете им помнят олтарите си и Ашерите си При зелените дървета по високите хълмове.
3. О, горо моя в полето, Ще дам имота ти и всичките ти съкровища в разграбване, И високите ти за грях места по всичките твои предели.
4. И ти, ей, сама ти, Ще бъдеш изхвърлена от наследието си което ти дадох; И ще те поработя на неприятелите ти В земя която не си познала; Защото огън запалихте в яростта ми, И ще гори във век.
5. Така говори Господ: Проклет онзи человек Който се надее на человека, И прави плътта мишца за себе си, И на когото сърдцето се отдалечава от Господа.
6. Защото ще бъде като дивата мирика в пустинята, И няма да види когато дойде доброто; Но ще обитава в сухи места в пустиня, В земя солена и ненаселена.
7. Благословен онзи человек Който се надее на Господа, И на когото надежда е Господ.
8. Защото ще бъде като дърво насадено при вода, Което разпростира корените си при потока, И не ще види когато настане пекът, Но листът му ще се зеленее, И не ще има грижа в година на бездъждие, Нито ще престане от да дава плод.
9. Сърдцето е измамливо повече от всичко И твърде разтляно: кой може да го познае?
10. Аз Господ изпитвам сърдцето, Опитвам вътрешностите, За да дам всекиму според пътищата му И според плода на делата му.