5. Стоят прави като финик, Но не говорят: Те трябва да се носят, Защото не могат да ходят. Не бойте се от тях, защото не могат да сторят зло, Нито им е възможно да сторят добро.
6. Няма подобен тебе, Господи: Велик си, и велико името ти в сила.
7. Кой не би се убоял от тебе, Царю на Народите? Защото тебе принадлежи това; Защото между всичките мъдри на народите, И във всичките им царства, няма подобен тебе.
8. Но съвсем скотски и безумни са: Учение суетно е: дърво е то.
9. Сребро леяно в плочи се донася от Тарсис, И злато от Уфаз, Дело на художник[D1] И на златарски ръце: Синя и багрена е дрехата им: Всичко това е дело на изкусни.
10. Но Господ е Бог истинний, Бог живий, и вечний Цар: В гнева му земята ще се потресе, И народите не ще устоят в негодуването му.
11. [Така ще им речете: Тези богове, които не са направили небето и земята, Ще загинат от земята и изпод това небе.]
12. Той направи земята със силата си, Утвърди вселенната с мъдростта си, И разпростря небесата с разума си.
13. Когато изпраща гласа си има множество води на небесата, И възводи облаци от краищата на земята: Прави светкавици за дъжда, И изважда вятър от съкровищата си.
14. Всеки человек стана като скот в знанието: Всеки леятел се посрами от кумира; Защото е лъжа леянето му, И дихание няма в него.
15. Суета са те, дело на заблуждение: Във времето на посещението им, те ще загинат.
16. Делът на Якова не е както са те; Защото той е който е създал всичко: И Израил е жезъл на наследието му: Господ Саваот е името му.
17. Събери от земята стоката си, Ти която живееш в твърдел;
18. Защото така говори Господ: Ето, аз този път ще изхвърля като с праща жителите на таз земя, И ще ги утесня, та да намерят злото.
19. Горко ми за съкрушението ми! Раната ми е болезнена; но аз рекох: Наистина това е моя болезн, и трябва да я търпя.