21. Понеже пастирите станаха като скотове И не потърсиха Господа, За то не са успявали, И всичките им стада са разпръснати.
22. Ето, слух шумен иде, И метеж голям от северната земя, За да превърне Юдините градове в запустение, Селение на чакали.
23. Господи, познавам че пътят на человека не зависи от него: На человек който ходи не е възможно да управя стъпките си.
24. Господи, накажи ме, но със съдба, - Не с яростта си, за да ме не довършиш.
25. Изливай яростта си на езичниците които не те познават, И на родове които не призовават името ти; Защото те поядоха Якова, И погълнаха го, и разориха го, И запустиха селението му.