Старият Завет

Новият Завет

Данаил 2:33-38 Цариградски (BG1871)

33. голените му от желязо, нозете му една част от желязо а една от кал.

34. Гледал си ти доде се отсече камик без ръце; и удари образа в нозете му които бяха от желязо и кал, и ги съкруши.

35. Тогаз желязото, калта, медта, среброто, и златото съкрушиха се купно, и станаха като прах от плява на гумното лете: вятърът ги дигна, и не се намери за тях никое място; а камикът който удари образа стана планина голяма и изпълни всичката земя.

36. Това е сънят; и тълкованието му ще кажем пред царя.

37. Ти си, царю, цар на царе; защото Бог небесний ти даде царство, сила и крепост, и слава.

38. И на всяко място дето живеят человеческите синове, горските зверове и птиците небесни даде в ръката ти, и те постави господар над всички тях. Ти си оная златна глава.

Прочетете пълната глава Данаил 2