1. И във второто лето на царуването Навуходоносорово, Навуходоносор сънува сънища; и смути се духът му, и сънът му побегна от него.
2. И рече царят да повикат вълхвите и вражарите и омаятелите и Халдеите за да явят на царя сънищата му. Дойдоха прочее и предстанаха пред царя.
3. И рече им царят: Сънувах сън; и духът ми се смути за да позная съна.
4. И говориха Халдеите на царя Сирски и рекоха: Царю, да си жив въ век! кажи съна на рабите си, и ние ще явим тълкованието.
5. Царят отговори и рече на Халдеите: Той избегна от мене. Ако не ми направите познат съна и тълкованието му, ще бъдете насечени на късове и къщите ви ще станат гноища;
6. но ако явите съна и тълкованието му, ще вземете от мене дарове и въздаяния и голяма чест. Явете ми, прочее, съна и тълкованието му.
7. Отговориха втори път и рекоха: Да каже царят съна на рабите си, и ние ще явим тълкованието му.
8. Царят отговори и рече: Наистина разумявам че вие искате да изкупувате време, понеже видите че избегна от мене това нещо.
9. Но ако не ми обадите съна, това е самото решение за вас; защото сте се съветвали да речете лъжливи и разтлени думи пред мене доде се промени времето. Кажете ми прочее съна, и ще позная че можете да ми явите и тълкованието му.
10. Отговориха Халдеите пред царя и рекоха: Няма человек на земята, който да може да яви тази царска работа, както няма никой цар, княз, или управител който да иска таквиз неща от вълхвъ, или вражар, или Халдей.
11. И това нещо което царят иска е мъчно; и няма друг който да може да го яви пред царя освен боговете, на които жилището не е с плът.
12. За то се разяри царят и разгневи се много, и рече да погубят всичките мъдреци Вавилонски.
13. И излезе решението, и мъдреците се умъртвяваха: потърсиха още и Даниила и другарите му за да ги убият.
14. И отговори Даниил с благоразумие и мъдрост към Ариоха царския началник на телохранителите, който излезе да убие мъдреците Вавилонски.
15. Отговори и рече на Ариоха царския началник: Защо това притеснително решение от царя? Тогаз Ариох яви работата Даниилу.
16. И влезе Даниил и моли царя да му даде време, та да яви на царя тълкованието.
17. Тогаз отиде Даниил в дома си, и обяви това нещо на Анания, Мисаила, и Азария другарите си,
18. за да искат милост от Бога небеснаго заради тази тайна, щото да не погине Даниил и другарите му с другите Вавилонски мъдреци.
19. И откри се тайната Даниилу чрез видение през нощта. Тогаз благослови Даниил Бога небеснаго.
20. И говори Даниил и рече: - Да е благословено името Божие От века и до века; Защото мъдростта и силата са негови.
21. И той променява времената и порите: Сваля царе, и поставя царе: Дава мъдрост на мъдрите И знание на разумните.
22. Той открива дълбоките и скритите: Познава онова което е в тъмнината; И виделината обитава с него.
23. Тебе, Боже на отците ми, благодаря. И тебе славословя, Който си ми дал мъдрост и сила; И сега си ми направил познато онова Което попросихме от тебе; Защото ти направи позната нам царската работа.
24. И тъй, отиде Даниил при Ариоха, когото царят бе наредил да погуби мъдреците Вавилонски: отиде, и му рече така: да не погубиш мъдрещите Вавилонски. Въведи ме пред царя, и аз ще явя тълкованието на царя.
25. Тогаз Ариох побърза да въведе Даниила пред царя, и му каза така: Намерих мъж от пленниците Юдини който ще яви тълкованието на царя.
26. Отговори царят и рече Даниилу, на когото името бе Валтасасар: Можеш ли да ми явиш съна който видях, и тълкуванието му?
27. Отговори Даниил пред царя и рече: Тайната за която царят пита не могат мъдреци, вражари, вълхви, или предвещатели да я явят на царя;
28. но има Бог на небето който открива тайни, и прави знайно на цар Навуходоносора що има да стане в сетните дни. Сънят ти и виденията на твоята глава върху одъра ти са тези:
29. Царю, размишленията ти възлезоха в ума ти на одъра ти заради онова което има да стане подир това; и онзи който открива тайни яви ти що има да стане.
30. Но заради мене, това тайнство не ми се откри чрез някоя мъдрост която бих имал аз повече от всичките живи, но за да се обяви тълкованието на царя, и да познаеш размишленията на сърдцето си.
31. Ти, царю, си видял, и ето образ голям. Този образ, който бе велик, и на който сиянието бе превъзходно, стоеше пред тебе; и зракът му бе страшен.
32. Главата на онзи образ бе от чисто злато, гръдите му и мишците му от сребро, коремът му и бедрата му от мед,
33. голените му от желязо, нозете му една част от желязо а една от кал.
34. Гледал си ти доде се отсече камик без ръце; и удари образа в нозете му които бяха от желязо и кал, и ги съкруши.
35. Тогаз желязото, калта, медта, среброто, и златото съкрушиха се купно, и станаха като прах от плява на гумното лете: вятърът ги дигна, и не се намери за тях никое място; а камикът който удари образа стана планина голяма и изпълни всичката земя.
36. Това е сънят; и тълкованието му ще кажем пред царя.
37. Ти си, царю, цар на царе; защото Бог небесний ти даде царство, сила и крепост, и слава.
38. И на всяко място дето живеят человеческите синове, горските зверове и птиците небесни даде в ръката ти, и те постави господар над всички тях. Ти си оная златна глава.
39. И подир тебе ще възстане друго царство по-долно от твоето, и друго трето царство от мед което ще обладае всичката земя.
40. И четвъртото царство ще стане крепко като желязо; понеже желязото съкрушава и сдробява всичко, и, както желязото което строшава всичко, така ще стрива и строшава.
41. А понеже си видял нозете и пръстите част от грънчарска кал а част от желязо, ще е едно царство разделено; но ще има нещо в него от силата на желязото, както си видял ти желязото смесено с глинена кал.
42. И както пръстите на нозете бяха част от желязо и част от кал, така царството ще е в някои страни крепко и в някои ломко.
43. И както си видял ти желязото смесено с глинена кал, така ще се размесят със семе на человеци; но не ще да са слепени един с друг, както желязото не се смиса с калта.
44. И в дните на онези царе ще възстави Бог небесний царство което въ век няма да се развали; и това царство няма да премине в други люде; ще съкруши и довърши всички тези царства, а то ще пребивае въ век.
45. Както си видял ти, че камик се отсече от гората без ръце, и съкруши желязото, медта, калта, среброто, и златото, Бог великий направи познато на царя което има да стане подир това; и истинен е сънът, и верно тълкованието му.
46. Тогаз цар Навуходоносор падна на лице и се поклони Даниилу, и заповяда да му принесат приношение и кадения..
47. И говори царят Даниилу и рече: Наистина ваший Бог, той е Бог на боговете, и Господ на царете, и който открива тайни, защото възможе ти да откриеш тази тайна.
48. Тогаз царят възвеличи Даниила, и дарове големи и много му даде, и го постави господар над всичката Вавилонска област и началник на управителите над всичките мъдреци Вавилонски.
49. И поиска Даниил от царя; и постави Седраха, Мисаха, и Авденаго над делата на Вавилонската област; а Даниил беше в царския двор.