3. И рече им царят: Сънувах сън; и духът ми се смути за да позная съна.
4. И говориха Халдеите на царя Сирски и рекоха: Царю, да си жив въ век! кажи съна на рабите си, и ние ще явим тълкованието.
5. Царят отговори и рече на Халдеите: Той избегна от мене. Ако не ми направите познат съна и тълкованието му, ще бъдете насечени на късове и къщите ви ще станат гноища;
6. но ако явите съна и тълкованието му, ще вземете от мене дарове и въздаяния и голяма чест. Явете ми, прочее, съна и тълкованието му.
7. Отговориха втори път и рекоха: Да каже царят съна на рабите си, и ние ще явим тълкованието му.
8. Царят отговори и рече: Наистина разумявам че вие искате да изкупувате време, понеже видите че избегна от мене това нещо.
9. Но ако не ми обадите съна, това е самото решение за вас; защото сте се съветвали да речете лъжливи и разтлени думи пред мене доде се промени времето. Кажете ми прочее съна, и ще позная че можете да ми явите и тълкованието му.
10. Отговориха Халдеите пред царя и рекоха: Няма человек на земята, който да може да яви тази царска работа, както няма никой цар, княз, или управител който да иска таквиз неща от вълхвъ, или вражар, или Халдей.
11. И това нещо което царят иска е мъчно; и няма друг който да може да го яви пред царя освен боговете, на които жилището не е с плът.
12. За то се разяри царят и разгневи се много, и рече да погубят всичките мъдреци Вавилонски.
13. И излезе решението, и мъдреците се умъртвяваха: потърсиха още и Даниила и другарите му за да ги убият.
14. И отговори Даниил с благоразумие и мъдрост към Ариоха царския началник на телохранителите, който излезе да убие мъдреците Вавилонски.
15. Отговори и рече на Ариоха царския началник: Защо това притеснително решение от царя? Тогаз Ариох яви работата Даниилу.
16. И влезе Даниил и моли царя да му даде време, та да яви на царя тълкованието.