19. И откри се тайната Даниилу чрез видение през нощта. Тогаз благослови Даниил Бога небеснаго.
20. И говори Даниил и рече: - Да е благословено името Божие От века и до века; Защото мъдростта и силата са негови.
21. И той променява времената и порите: Сваля царе, и поставя царе: Дава мъдрост на мъдрите И знание на разумните.
22. Той открива дълбоките и скритите: Познава онова което е в тъмнината; И виделината обитава с него.
23. Тебе, Боже на отците ми, благодаря. И тебе славословя, Който си ми дал мъдрост и сила; И сега си ми направил познато онова Което попросихме от тебе; Защото ти направи позната нам царската работа.
24. И тъй, отиде Даниил при Ариоха, когото царят бе наредил да погуби мъдреците Вавилонски: отиде, и му рече така: да не погубиш мъдрещите Вавилонски. Въведи ме пред царя, и аз ще явя тълкованието на царя.
25. Тогаз Ариох побърза да въведе Даниила пред царя, и му каза така: Намерих мъж от пленниците Юдини който ще яви тълкованието на царя.
26. Отговори царят и рече Даниилу, на когото името бе Валтасасар: Можеш ли да ми явиш съна който видях, и тълкуванието му?
27. Отговори Даниил пред царя и рече: Тайната за която царят пита не могат мъдреци, вражари, вълхви, или предвещатели да я явят на царя;
28. но има Бог на небето който открива тайни, и прави знайно на цар Навуходоносора що има да стане в сетните дни. Сънят ти и виденията на твоята глава върху одъра ти са тези:
29. Царю, размишленията ти възлезоха в ума ти на одъра ти заради онова което има да стане подир това; и онзи който открива тайни яви ти що има да стане.
30. Но заради мене, това тайнство не ми се откри чрез някоя мъдрост която бих имал аз повече от всичките живи, но за да се обяви тълкованието на царя, и да познаеш размишленията на сърдцето си.
31. Ти, царю, си видял, и ето образ голям. Този образ, който бе велик, и на който сиянието бе превъзходно, стоеше пред тебе; и зракът му бе страшен.
32. Главата на онзи образ бе от чисто злато, гръдите му и мишците му от сребро, коремът му и бедрата му от мед,
33. голените му от желязо, нозете му една част от желязо а една от кал.
34. Гледал си ти доде се отсече камик без ръце; и удари образа в нозете му които бяха от желязо и кал, и ги съкруши.