1. И във второто лето на царуването Навуходоносорово, Навуходоносор сънува сънища; и смути се духът му, и сънът му побегна от него.
2. И рече царят да повикат вълхвите и вражарите и омаятелите и Халдеите за да явят на царя сънищата му. Дойдоха прочее и предстанаха пред царя.
3. И рече им царят: Сънувах сън; и духът ми се смути за да позная съна.
4. И говориха Халдеите на царя Сирски и рекоха: Царю, да си жив въ век! кажи съна на рабите си, и ние ще явим тълкованието.
5. Царят отговори и рече на Халдеите: Той избегна от мене. Ако не ми направите познат съна и тълкованието му, ще бъдете насечени на късове и къщите ви ще станат гноища;
6. но ако явите съна и тълкованието му, ще вземете от мене дарове и въздаяния и голяма чест. Явете ми, прочее, съна и тълкованието му.
7. Отговориха втори път и рекоха: Да каже царят съна на рабите си, и ние ще явим тълкованието му.
8. Царят отговори и рече: Наистина разумявам че вие искате да изкупувате време, понеже видите че избегна от мене това нещо.
9. Но ако не ми обадите съна, това е самото решение за вас; защото сте се съветвали да речете лъжливи и разтлени думи пред мене доде се промени времето. Кажете ми прочее съна, и ще позная че можете да ми явите и тълкованието му.
10. Отговориха Халдеите пред царя и рекоха: Няма человек на земята, който да може да яви тази царска работа, както няма никой цар, княз, или управител който да иска таквиз неща от вълхвъ, или вражар, или Халдей.