Старият Завет

Новият Завет

Данаил 12:4-13 Цариградски (BG1871)

4. И ти, Данииле, затвори думите и запечатай книгата до сетното време, когато мнозина ще изследват, и знанието ще се умножава.

5. И аз Даниил погледнах, и, ето, стоеха двама други, един отсам при брега на реката, и един оттам при брега на реката.

6. И рече единият на облечения с ленени дрехи мъж който бе над водата на реката: До кога ще бъде свършъкът на тези чудеса?

7. И чух облеченият с ленени дрехи мъж който бе над водата на реката когато възвиси десницата си и левицата си към небето и се кле в Живущия въ веки че ще е въ време, времена, и пол време; и когато се свърши разпръсването на силата на светите люде, всичко това ще се сбъде напълно.

8. И аз чух, но не разумях. Тогаз рекох: Господарю мой, кой е свършъкът на това?

9. И рече: Иди си, Данииле; защото думите са затворени и запечатани до последното време.

10. Мнозина ще се очистят, и избелят, и ще бъдат опитани; и нечестивите ще нечествуват; и никой от нечестивите не ще разумее; но разумните ще разумеят.

11. И от времето в което всегдашната жъртва се отнеме и мерзостта на запустението се постави ще бъдат дни тисяща и двесте и деветдесет.

12. Блажен който изтърпи и стигне в дни тисяща и триста и тридесет и пет.

13. Но ти си иди до свършъка; и ще се упокоиш, и в свършъка на дните ще застанеш в жребието си.

Прочетете пълната глава Данаил 12