3. И нарече се името на онова място "Тавера, защото се запали между тях огън от Господа.
4. И множеството другоземци които бяха между тях показа силно желание; още и Израилевите синове плакаха пак и рекоха: Кой ще ни даде месо да ядем?
5. Ние помним рибата която ядяхме в Египет даром, и краставиците, и дините, и праса, и червения и чесновия лук;
6. а сега душата ни е изсъхнала: няма в очите ни нищо освен манната.
7. А манната бе като кориандрово семе, и видът й като на вделион.
8. И людете ходеха наоколо и я събираха, и мелеха я в мелници, или я чукаха в кутли, и варяха я в гърнета, и правеха потребници от нея; и вкусът й беше като вкус на пърженици от елей.
9. И когато падаше росата в стана нощя, падаше на нея манната.
10. И чу Моисей людете че плачат по родовете си, всеки на вратата на шатъра си; и разпали се силно гневът Господен, и стана мъчно на Моисея.
11. И рече Моисей Господу: Защо си оскърбил раба си? и защо не намерих благодат пред тебе, та си турил върх мене товара на всички тези люде?