1. И роптаеха людете зле в ушите на Господа; и Господ чу, и пламна гневът му; и запали се между тях огън от Господа, и изпояде края на стана.
2. И извикаха людете към Моисея; и Моисей се помоли Господу, и престана огънят.
3. И нарече се името на онова място "Тавера, защото се запали между тях огън от Господа.
4. И множеството другоземци които бяха между тях показа силно желание; още и Израилевите синове плакаха пак и рекоха: Кой ще ни даде месо да ядем?
5. Ние помним рибата която ядяхме в Египет даром, и краставиците, и дините, и праса, и червения и чесновия лук;
6. а сега душата ни е изсъхнала: няма в очите ни нищо освен манната.
7. А манната бе като кориандрово семе, и видът й като на вделион.
8. И людете ходеха наоколо и я събираха, и мелеха я в мелници, или я чукаха в кутли, и варяха я в гърнета, и правеха потребници от нея; и вкусът й беше като вкус на пърженици от елей.
9. И когато падаше росата в стана нощя, падаше на нея манната.
10. И чу Моисей людете че плачат по родовете си, всеки на вратата на шатъра си; и разпали се силно гневът Господен, и стана мъчно на Моисея.
11. И рече Моисей Господу: Защо си оскърбил раба си? и защо не намерих благодат пред тебе, та си турил върх мене товара на всички тези люде?
12. Аз ли зачнах всички тези люде? или ги съм аз родил, та ми говориш: Носи ги в пазухата си, както носи доилицата доимото дете, до земята на която си се клел на отците им?
13. От де у мене месо да дам на всички тези люде? защото ми се оплакват и казват: Дай ни месо да ядем.
14. Аз сам не мога да нося всички тези люде, защото са много тежки за мене.
15. И ако правиш ти така с мене, то умъртви ме сега, моля, ако съм намерил благодат пред тебе, за да не гледам злощастието си.