11. И поставям с вас моя завет, че няма да се изтреби вече всяка плът от водата на потопа; нито ще бъде вече потоп за да запусти земята.
12. И рече Бог: Това е белегът на завета който аз поставям между мене и вас, и между всяко одушевлено животно което е с вас, във вечни родове:
13. поставям дъгата си в облака; и тя ще бъде белег на завета между мене и земята.
14. И когато нанеса облак на земята, ще се яви дъгата в облака.
15. И ще помена завета си който е между мене и вас, и между всяко одушевлено животно от всяка плът; и водата няма да стане вече в потоп за да изтреби всяка плът.
16. И дъгата ще бъде в облака; и ще я гледам, за да помня всегдашния завет между Бога и всяко одушевлено животно от всяка плът която е на земята.
17. И рече Бог Ною: Това е белегът на завета който поставих между мене и всяка плът която е на земята.
18. И Ноевите синове които излязоха из ковчега бяха Сим и Хам и Яфет; а Хам беше отец на Ханаана.
19. Тези тримата бяха синове Ноеви; и от тях се разсеяха человеци по всичката земя.
20. И начна Ное да работи земята, и насади лозе.
21. И пи от виното, и опи се, и разголи се в шатъра си.
22. И Хам, отец Ханаанов, видя голотата на баща си, и каза това на двамата си братя вън.
23. А Сим и Яфет взеха една дреха и я туриха на двете си рамена; и отиваха заднишком та покриваха голотата на баща си; и лицата им гледаха назад, и голотата на баща си не видяха.
24. А като се изтрезви Ное от виното си, научи се за онова което му бе направил по-младият му син.
25. И рече: Проклет Ханаан: раб на раби ще бъде на братята си.